Приятелствата преди и сега

Лесно е да си намериш приятели, докато си дете. Махалата е пълна с малки и големи, обаче всеки се движи с връстниците си. Има си някакво неписано правило, че големите не си играят с по-малките освен ако сами не поискат, а малките не навлизат в тяхната „забранена“ територия, така да се каже. Едно време, когато аз растях, беше така. В това има доста логика, защото различните възрасти се интересуват от различни неща и рядко намират допирни точки, но пък не ми пречеше да искам да съм част от готините батковци ;)

Какво става обаче, когато влезеш в една по-зряла възраст, ожениш се и се появят деца? Ежедневието ти така се завърта, че започваш да губиш връзка с някои от приятелите си, остават само тези, с които наистина искаш да общуваш, с които трептите на една вълна. Оказва се, че времето не ти стига за всички. Постепенно с останалите се отдалечавате по естествен начин.

Сега прекарвам по-голямата част от времето си със семейството и децата вкъщи. Това е нормално за всеки женен човек и моментите с тях са най-ценните в живота ми. И не че приятелите ми са по-маловажни, те също са ми скъпи, преживели сме толкова много заедно, но просто така е устроен животът, минаваме през различни етапи и въобще не трябва да се сравнява едното с другото.

Имам няколко верни приятели от детството, от университета и от предишни работи. Ще кажа, че с тях се виждам толкова редовно, колкото ми е възможно. В никакъв случай не ги пренебрегвам умишлено. Не се обвинявам в нищо, нито пък обвинявам тях. Всички подхождаме с безмълвно разбиране, защото всички сме семейни и знаем как е. В заключение ще добавя, че съм благодарен и за прекрасното си семейство и за истинските приятели, които имам.