Много добре го беше написала за етикетите. Аз самата си спомням как преди години хората ме гледаха накриво, че още съм на работа, след като се бях развела. Все едно една жена без мъж не може да се оправя сама. Е, оказах се доста по-силна и самостоятелна, отколкото всички очакваха.
Полина Георгиева
09.06.2026
Разбрах, че етикетите могат да ни ограничат и да ни представят в невярна светлина, но се чудя дали не играят и ролята на някаква форма на сигурност. Понякога ми се струва, че когато се етикетирам като „пътешественичка“, ми е по-лесно да общувам с хората, защото веднага имат някаква представа за мен. Дали това е форма на самозащита или просто по-лесният начин да се ориентирам в света?
Калоян Николов
09.06.2026
Скептичен съм, че етикетите винаги лъжат, защото те често са удобен и бърз начин да ориентираме мисленето си в сложни ситуации, макар и да рискуват да опростят реалността. В статията се споменава за „модерни“ и „консервативни“ хора, но дори тези етикети могат да се окажат полезни за разграничаване на нагласи и поведение, ако се ползват внимателно.
Даниел Георгиев
09.06.2026
В статията пишеше, че когато етикетираш някого, спираш да го виждаш като човек. Имам подобен опит — колега в един проект постоянно говореше за един друг човек като за „онзи мързеливец“. В един момент и аз започнах да мисля за него по същия начин, въпреки че не познавах личното му положение. Едва като поработих с него директно и разбрах, че всъщност е доста отговорен, но просто работи по различен начин, промених напълно мнението си.
Иван Генов
09.06.2026
Спомням си как в училище всички лепяха етикети, а аз се опитвах да не се оставям. После, като станах фрийлансър, разбрах, че клиентите също го правят – „тоя е добър с уебсайтове, другият с текстове“. Истината е, че човек може повече от един етикет.
Силвия Иванова
08.06.2026Много добре го беше написала за етикетите. Аз самата си спомням как преди години хората ме гледаха накриво, че още съм на работа, след като се бях развела. Все едно една жена без мъж не може да се оправя сама. Е, оказах се доста по-силна и самостоятелна, отколкото всички очакваха.
Полина Георгиева
09.06.2026Разбрах, че етикетите могат да ни ограничат и да ни представят в невярна светлина, но се чудя дали не играят и ролята на някаква форма на сигурност. Понякога ми се струва, че когато се етикетирам като „пътешественичка“, ми е по-лесно да общувам с хората, защото веднага имат някаква представа за мен. Дали това е форма на самозащита или просто по-лесният начин да се ориентирам в света?
Калоян Николов
09.06.2026Скептичен съм, че етикетите винаги лъжат, защото те често са удобен и бърз начин да ориентираме мисленето си в сложни ситуации, макар и да рискуват да опростят реалността. В статията се споменава за „модерни“ и „консервативни“ хора, но дори тези етикети могат да се окажат полезни за разграничаване на нагласи и поведение, ако се ползват внимателно.
Даниел Георгиев
09.06.2026В статията пишеше, че когато етикетираш някого, спираш да го виждаш като човек. Имам подобен опит — колега в един проект постоянно говореше за един друг човек като за „онзи мързеливец“. В един момент и аз започнах да мисля за него по същия начин, въпреки че не познавах личното му положение. Едва като поработих с него директно и разбрах, че всъщност е доста отговорен, но просто работи по различен начин, промених напълно мнението си.
Иван Генов
09.06.2026Спомням си как в училище всички лепяха етикети, а аз се опитвах да не се оставям. После, като станах фрийлансър, разбрах, че клиентите също го правят – „тоя е добър с уебсайтове, другият с текстове“. Истината е, че човек може повече от един етикет.