Темата за идеологиите сякаш остаря. Никой вече не говори за капитализъм, комунизъм… Само се обиждат наготово комунистите, и от време на време се спори за кейнсианството. Но днес вече, малко са ония, и то в най-долния слой на обществото, които си позволяват да поставят под въпрос сегашната пазарна икономика, корпорации, представителната демокрация – изобщо естаблишмънта. И е много иронично! Защото едно време, преди да падне комунизма нямахме право да говорим, а днес имаме – но не го правим. И да кажеш – качеството на живот се повиши неимоверно за всички – ами не е. В много отношения е в пъти по-зле, отколкото през социализма. Според мен липсата на дискусии по темата се дължи на това, че хората се отчуждиха максимално, в следствие на прехода и на всичко свързано с него. Освен това и пропагандата е много мощна – реклами, модели на успех – социално и финансово издигане, и други. На трето място – в следствие на отчуждеността и деморализацията, хората престанаха да вярват в народа си, и че изобщо нещо може да се промени.
Не, аз не съм комунист. Но определено не съм и капиталист. Не мисля, че нещата са просто черно-бели, а мисля, че трябва да създадем ново световно и държавно устройство, което да е в духа на времето, технологиите, свободите, науката. Което да стимулира образоването и културите, вместо просто печалбарството, алчността и личния интерес. Да обръща внимание на климатичните, демографските проблеми и много, много други, които днес се пренебрегват. Е, вероятно малко ще почакам…
