Еверест – този грандиозен спектакъл

Така се казва един албум със снимки от Еверест, който намерих в интернет. Винаги досега съм се чудил кое кара хората да приемат това рисковано предизвикателство да поемат към най-високия и най-примамливия от всички върхове и често да останат там завинаги. Винаги съм си мислил, че е само някаква прекомерна амбиция, която ние, обикновените хора, не можем да разберем точно защото сме обикновени и амбициите ни са такива, или пък някакво непремерено желание за самодоказване. Гледал съм и много филми на тая тема, обикалям много по планините – виждал съм и много паметни плочи на хора, загинали в тях. И никога не съм успявал да дам много смислен отговор на този въпрос, поне не и достатъчно разбираем за мен самия. Кое кара хората да изкачват трудни и опасни върхове, често рискувайки живота си. Когато разгледах обаче този албум – Еверест, сниман от различни посоки, от различен ъгъл, от различни височини. То е една приказна гледка, гледка,която изкушава, която примамва даже и човек, който трудно би могъл да изкачи пеша стълбите на пететажния си блок. Какво остава за хора, които години наред тренират усърдно при невероятно тежки условия – с една-единствена цел, някой ден да постигнат мечтата си. Няма как да не решиш някой ден, когато се почувстваш готов,  да материализираш усилията си в тези прекрасни гледки, в това прекрасно изживяване и да си там, горе, на покрива на света. Няма как и да не го направиш – колкото и голям да е рискът. И кой всъщност определя кога един риск си струва и кога – не?! Тези, който имат смелост да го поемат. А ние, които изкачваме трудно етажите на пететажните си блокове, ще гледаме само албуми.