За ловните инциденти, удоволствието от ловуването и Еверест

Рязък преход правя или поне рязко снижавам надморската височина. От Еверест – към българските планини и лова. В последните седмици в пресата четох поне за три-четири инцидента по време на лов, някои от които с фатален край. И реших да поразсъждавам на тая тема. На първо място, така и не мога да разбера смисъла на този спорт или занимание и естеството на удоволствието, което получават хората, които го практикуват, макар че съм мислил много по въпроса. Чел съм разкази и повести на тази тема на Емилиян Станев, който е бил запален ловец – там той дава много философско и талантливо обяснение на убиването на животни. Е, когато имаш белетристичен талант като неговия, не е трудна работа да опишеш красиво и смислено даже причинената смърт на животно. Ама на мен ей така чисто по човешки ми се губи смисълът и удоволствието от това, да си доставяш удоволствие, като стреляш и убиваш животни. На второ място, ми се струва опасно това занимание и за самите хора, които го практикуват, пък и за тези, които случайно попадат в обсега на ловните им страсти. И честите инциденти са доказателство за това. Разбрахте, че съм човек, който обича планината и преходите в нея. Но съвсем честно ви казвам, когато започне ловният сезон, си спестявам разходките там – два-три пъти съм попадал на подпийнали ловни дружинки и наистина не знаеш от коя страна ще те застигне някой заблуден куршум. Не е достоен тоя край за един планинар. Ако ще оставяш кости в планината, по-добре да е по пътя към Еверест.