Предизвикателство: да шофираш на тъмно!

Едно от нещата, които никога не ми е било приятно да правя е да карам след като се смрачи. От момента на здрача, когато светлината потъва бавно зад хоризонта, зрението ми започва да се напряга. Силуетите на дърветата заплашително се изтягат на горе, ако е валяло паважът блести от светлината на отразените улични лампи и жилищни прозорци, а идващите насрещни автомобили ме заслепяват с фаровете си.  Общо взето през цялото време гледам да не губя маркировката и да не пропусна някой скрит зад дърветата знак.

Най-тежко е, когато пътувам извън града. Тогава винаги следя да имам току-що заредена спирачна течност и стъклата и огледалата да бъдат безупречно почистени. Неприятно е когато откриеш, че предното ти или задното стъкло имат замърсявания, които си личат, когато ти трябва кристално зрение.

Не всички хора са като мен. Мнозина шофьори нямат проблем с карането през нощта. Даже предпочитат да се движат тогава, тъй като намират движението за по-спокойно и самите те се чувстват по-сигурни, особено не бързащи за  никъде след дългия работен ден.

Чувал съм обаче, че хората, които носят диоптерни очила се нареждат сред най-трудно шофиращите в тъмните часове на денонощието. Пречупването на светлината в стъклата създава допълнителен дискомфорт.

Винаги съм предпочитал пътуването по светло, но късната есен и зимата просто не ни дават избор. Затова, когато ми се наложи да пътувам на дълги разстояния просто си казвам, че път време няма. Шофирам бавно и с повишено внимание, забил неотменен поглед към това какво се случва на пътното платно. Ако сте като мен, съветвам същото.