Заринали сме се с вещи

Консуматорското ни общество предполага купуване на повече и повече вещи, който създават хаос в дома, гаража, мазето и на тавана. Принципно няма нищо лошо в това да искаш нови неща и да заменяш старите, но някак хем не ти се иска да ги изхвърлиш или дариш, хем няма къде да ги складираш. Ами то така не става. В един момент естествено че ще ти свърши мястото.

Онзи ден реших да направя оборка на мазето, където в общи линии слагам всичко ненужно у дома. Нямате представа на какви „антични“ находки попаднах, та чак ме пренесоха в едно време, когато съм купувал и ползвал всички тези неща. Вече мазето ми си има ново име – стая за спомени. Всичките вехтории там са свързани с нещо и може би затова не ми се е разделяло с тях досега.

Открих и някои чисто нови неща изпод „руините“, които никога не съм ползвал, но вече и не мога, защото видът им е морално остарял. Тях реших да ги дам на някой, ако ги иска. Друга част не са в състояние за раздаване и мисля да ги изхвърля, въпреки че ми носят много спомени. Вече е време за раздяла.

Сега се сещам как по американските филми има гаражни разпродажби, където хората продават разни свои вещи, които вече не им влизат в употреба. Добър замисъл, но за съжаление неприложим по нашите ширини. Поне аз така си мисля. Едно, че повечето живеят в апартаменти, друго, че съседа ти едва ли ще иска да купи нещо, което ти си използвал преди, трето, че на теб едва ли ще ти се иска да си показваш старите вещи пред цялата махала. Малко сме особени. За тази работа вече си имаме от онези новите сайтове тип бившия продавалник, където може да лансираме всичко, абсолютно всичко. Чудя се да пусна ли една стара напукана мивка и аз там. ;)