Децата са дар

Човек е създаден, за да създаде живот, да отгледа живот и да остави частица от себе си на този свят. Няма по-голямо богатство от децата, де са дар от Бога. Когато в живота ти се появи едно малко създание света гупи смисъл, а единственото нещо, което има значение е да опазиш това крехко създание.

Много пъти съм чувал от по-възрастни хора с големи деца, че едва ли не щом са ги създали те са длъжни да ги гледат на старини. За това ли създаваме живот? За да има кой да ни сменя памперса като остареем? Честно казано, дано не се налага моето дете да върши това за мен. Моето мнение е че децата по никакъв начин не са ни длъжници в този живот. Създали сме ги, отгледали сме ги и това трябва да бъде като в любовта- без да очакваш нищо в замяна. Аз ще бъда най-щастливия човек на тази планета, ако имам късмета да видя децата си порастнали, възрастни хора, със собствено семейство, успяли да си създадат уютен и прекрасен дом. Друго на мен няма да ми трябва. Не бих искал да изпадна в ситуация, в която детето ми да ме издържа или още по-лошо да се грижи за мен и да го натоварвам допълнително. Предпочитам някой старчески дом или нещо подобно, не и да тормозя децата си. В крайна сметка ние ги създаваме с любов, отглеждаме ги с любов,а не с идеята да си имаме бавачки на старини. За какво са ми пари, ако децата ми са нещастни? Ще дам всичко, което имам за тях без да очаквам нищ в замяна, като разбира се ще ги възпитам да са отговорни и работливи и да разберат,че всичко в този свят се постига с труд и усилие.

Като заключение бих казал, че за мен няма по-голяма благословия от децата, ще ги подкрепям и обичам без да искам нищо и не, те не са ми длъжници за нищо, аз ще съм им длъжник цял живот за прекрасните мигове, които са ми подарили и щастието, което изпитвам всеки път когато ги погледна.