Честността

В интернет попаднах на едно клипче, в което едн младеж влиза в едно много симпатично крайпътно магазинче, което явно беше на някой производител. Може би човека си има ферма и си отглежда най-различни животни и култури.

Магазина беше с рафтове пълни с мед, вина, конфитюри, яйца и още много други стоки, но не като нашите минимаркети, а сякш влизаш в някой биомагазин. Видяха се две камери, които да висят от лампите, но все пак човек трябва да наблюдава какво се случва с продукцията му. На всички продукти имаше обозначена цена, но на касата нямаше служтел. Имаше предоставена елка, кантар, тефтер, в който записваш какво си взел, колко струва и колко ресто си взел, до тях имаше и каса, която е със свободен достъп. Човекът си напазарува, изчисли, колко му струват покупките, самообслужи се, остави парите, взе си ресто и си тръгна. Та може ли според вас нещо подобно да се случи тук в България? Лично според мен не. За съжаление, ние не сме като швейцарците, първо заплатите ни едва покриват най-неободимите ни нужди и второ съзнанието на повечето е такова, че ако можеш да минеш на аванта, защо пък не. Интересно е обаче, че в чужбина законите от нас българите се спазват стриктно, но в собствената ни държава не. Предполагам, заради бездействието на полиция и институции. Ако един човек е задоволен финансово, както е в Швейцария, предполагам, че няма да му се занимава с кражби и полиции, но тук просто не сме стигнали това ниво. Отделно,че има хора, кoито биха отарашили магазини само за спорта, както се казва.

Ще бъда щастлив, ако един ден достигнем швейцарците, но съм скептичен, както виждаде по селата пребиват баби и дядовци, понякога дори и до смърт, за едни двадесет лева, а каво остава за каса със свободен достъп и продукти без надзор. Но пък може да достигнем това ниво, както в Китай и Сиатъл, чрез можилно приложение да влизаш в магазина, да си пазаруваш, а специални сензори отчитат закупените от теб продукти. Поне сме на ти с технологиите.