Нагла история

Продължавам поредицата си от размисли за ненормалността, която се шири днес в държавата ни, за изгубената мярка и за изгубените ориентири за това, кое е нормално и кое не. На човек му се иска някой неща въобще да не са се случвали или най-малкото въобще да не научавал за тях – защото някак му се губи вярата, че има, макар и малки остатъци на човечност и нормалност. Днешните ми размисли за ненормалността са предизвикани от нещо, свързано с трагичния акт на самозапалването на Пламен Горанов от Варна. Няма да разказвам на колко безумни коментари станах свидетел във социалните мрежи. А ще разкажа за това, което се случи в Европарламента тия дни във връзка с този случай и в което за жалост основно действащо лице беше един българин. Може би ще си помислите, че ще клеймя министъра на външните ни работи, вече в оставка, Николай Младенов, който, след като призова европейските си колеги за минута мълчание в памет на самозапалилия се в знак на протест Пламен, обърка името му и го обяви вместо като Пламен Горанов като Пламен Георгиев. Не, няма. Няма нищо ненормално в това човек, особено когато е под напрежение и под погледите на много хора, да сбърка името. Да, не е приятно, добре е да не беше се случвало, но ако сме честни, никой от нас не е застрахован от подобни грешки, човешки са и в този смисъл – простими. Как обаче да коментираме клоунското поведение на измисления български герой, повехтелия рапър Мишо Шамара, който на гърба на трагедията на самозапалилия се Пламен и още повече на близките и приятелите му, спретна един истински цирк. С една-единствена цел – да си направи реклама и да поизтупа прашасалия си имидж. Имам новина за Шамара, който се опитва да ни убеди в чистите си подбуди: НЕ ТИ ВЯРВАМЕ!

http://media.avtora.com/images/cut/600×450/articles/2013/03/36898.jpg