Рекламите са нещо, на което винаги съм се възхищавал, тъй като са плод на социалната мисъл, съчетана с човешкия творчески гений. Любител съм обаче не на онези с откритото рекламно послание, а на другите, чиято цел е да ти покажат, че продуктът или услугата е нещо уникално, заслужава твоето внимание и те предизвиква да го… Read more »

По някаква зла българска орисия големите християнски празници ни носят някаква голяма трагедия – почти винаги се случва нещо лошо или по Великден, или на Коледа. И тази година не ни подмина. Напусна ни може би един от най-харизматичните български актьори, които започнаха кариерата си в последните години на комунизма и първите на демокрацията, когато… Read more »

Разговорите за пари не са от най-приятните в живота. Още повече, когато са между служител и работодател. В пълна сила пък, ако си от тези, които не умеят да водят подобни преговори. А пък аз съм точно от тях – не само не ми се отдава, ами не ми се и иска. В българските условия… Read more »

Покани ме в събота един приятел от близко село – на агне. Не разбрах по какви точно организационни причини – някакви ангажименти по Великден – решили малко да подранят с агнешката празнична традиция. И прецених, че дето ще паля колата, пък трябва да внимавам колко и дали въобще ще пия, да си хвана междуградски транспорт… Read more »

Продължавам разсъжденията си от предишния материал за грозното лице на насилието и тероризма, само че в посока на пораженията и тежките последици, които то оставя. Така се случи, че в рамките само на десетина дни имах три повода да се позамисля върху тая тема. Първият беше атентата на маратона в Бостън, за който писах миналия… Read more »