Човешката природа поначало е алтруистична

Оказва се, че хората поначало не са склонни към егоизъм. Още в най-ранна възраст децата проявяват загриженост към околните. Дали споделянето или егоизмът са в основата на човешката еволюция тогава? Еволюционните теории се фокусират повече върху конкуренцията и естествения подбор, но пропускат фактът, че хората не биха оцелели без доброжелателността и взаимодействието вътре в социалната група.

Има една теория, която стои зад становището, че човек съществува само за себе си и собственото щастие е най-висшата му морална цел. Това на пръв поглед може да изглежда така, но, според мен, всичко е резултат от това, на което днешното общество ни учи и то не открито, а по-скоро скрито, т.е. изводите, до които ние сами стигаме, трупайки житейски опит, защото никой няма да ти каже, че да бъдеш егоист е хубаво нещо.

Проучвания обаче показват, че бебета на година и половина се опитват да помогнат на човек, който видимо се опитва да извърши нещо – например да подадат предмет, към който възрастен се присяга или да вдигнат изпуснат такъв. Обаче, ако човекът нарочно хвърли нещо на пода, бебето няма да го вдигне, защото разбира, че предметът е нежелан и е хвърлен нарочно. Това е непосредствено доказателство за алтруистично поведение още в невръстна възраст, което идва на човек отвътре, без някой да го учил.

Доказателства за алтруизъм в човешкото поведение могат да се забележат не само при децата. Забелязали ли сте как след като някъде се случи някакво по-голямо бедствие, хора от цял свят се втурват да помагат кой с каквото може.

Ако се чувстваме под стрес пък, се успокояваме по-лесно, когато сме сред хора, на които държим и са ни близки. Ние търсим социален контакт с тях, защото ни е заложено да искаме да си взаимодействаме с околните. Ние не сме единаци и не може да съществуваме без да общуваме помежду си, а грижата за ближния е заложена вътре в нас.