Да поговорим за времето

Нали знаете, че когато човек се чуди какво да каже, разговорът все отива към времето – колко е мрачно, слънчево, дъждовнo и т.н. Това е един чудесен начин да разчупиш тишината. Малко изтъркано, но всеки ще намери как да ти отговори, все пак не го питаш колко е корен квадратен от 529.

Защо въобще ги говоря тези работи? Ами защото днес съм в точно такава ситуация, в която се чудя какво да ви споделя и реших да започна с времето. По-нататък ще видим накъде ще тръгне приказката. При нас сега е сравнително студено, та си мечтая за някоя почивка на Карибите, но и да не беше, пак биh отишъл там. За целта търкам билетчета от лотарията от време на време, но не ме огрява този пуст късмет.

Иначе ако трябва да обсъдим времето в глобален мащаб, то неизменно ще изникнат термини като „климатични промени“ и „глобално затопляне“, които уж са наболели, но пак не им обръщаме голямо внимание. По-интересна е финансовата обстановка в света и предпоставките за нова криза. Вместо да гледаме в по-широк мащаб, ние отново се вглеждаме в детайлите, ако ме разбирате какво искам да кажа.

Вече съм свикнал да живея в свят на нестабилност. Продължавам да вярвам, че с общи усилия ще се оправят нещата, просто трябва да сме малко по-сплотени като хора. Мисля, че ще дойде времето, когато ще го осъзнаем, и то съвсем скоро.