Да си приписваш чужди заслуги

Има търсещи хора, които разчитат на собствения си ум. Има и такива, които разчитат на ума на останалите. Вторите са тези, които си приписват чужди заслуги и за тях ще си поговорим днес. Това никак не е честно спрямо човекът, чиято идея е била използвана, но все пак се случва. Защо?

Да започнем първо с този, който използва чужда идея като своя. Не мога да му направя точен профил, мога само да предполагам какви могат да бъдат подбудите му. Едната е може би да блесне, за да се издигне по-бързо в бизнес йерархията. Другата е да покаже, че се интересува от областта, в която работи, дори това да не е съвсем така. Третата би могла да бъде защото гони срок да представи блестяща идея на шефовете, която сам не може да измисли. Но каквато и да е причината, тя не оправдава такава постъпка, поне не и в моите очи.

На младини съм бил в позицията на човек, чиято идея е била взаимствана, и да си призная никак не ми беше приятно. Преодолях го, но оттогава вече имам едно наум и си държа идеите за себе си, пазя ги от зли уши. И понеже знам какво е да си от другата страна, никога не съм си и позволявал да си приписвам чужди заслуги. А и от морална гледна точка не ми изглежда правилно.

Ако трябва да кажа нещо поучително като обобщение на темата, то то би било да внимавате какво и пред кого споделяте. Може на вас да ви се иска да подходите с доверие, но ако не може да прецените дали отсрещната страна прилага същата логика, то по-добре си мълчете.