Динята – летен кеф

Сладка като мед, студена като лед. Що е то? Диня. Вкусът на това чудо на природата не го заменям и за най-хваления сладолед. Представете си само лятната горещина и насреща ви една сочна, узряла и добре охладена диня … ммм …

Спомням си, че като бях дете, вкъщи задължително пренасяхме към динята и сиренце. С възрастта вкусовете ми се промениха и като тийнейджъри често инжектирахме алкохол в плода. Като заговорих за алкохол, ще ви кажа, че четох как в Русия приготвяли бира от сока на динята, а в Щатите пък – туршия. Китайците, типично за тяхната иновативна природа, похапват динената кора под различни варианти. Чел съм, че я варят, пържат, панират и дори мариноват.

Всъщност не е важно как ще похапвате динята, важното е да го правите с кеф, да ви е вкусно и да ви носи удоволствие. Вече споменах, че удоволствието идва от узряла и сочна диня, но, за да я изберем такава си трябва не само нюх, но и малко хитринки.

Ще ви кажа какво правя аз. Първо – пазарувам от един и същи търговски обект, защото съм се убедил в качествата на стоката, а и ми е по-лесно да избера хубава диня като поискам второ мнение. Второ – почуквам с пръст по кората на динята и ако чуя кух звук, това е индикация, че динята е узряла. Трето – гледам цвета. От малък знам, че узрелите дини са с бледи цветове, но кората им е с блясък.  Четвърто – търся жълтото петънце по динята. Това е мястото, където тя се е докосвала до земята. Узрелите дини имат жълта точка, а тези, на които има трябва още време – бяла.

Това е от мен. Сега тичайте за една узряла диня, както ще направя и аз.