Къде бяхте?

По някаква зла българска орисия големите християнски празници ни носят някаква голяма трагедия – почти винаги се случва нещо лошо или по Великден, или на Коледа. И тази година не ни подмина. Напусна ни може би един от най-харизматичните български актьори, които започнаха кариерата си в последните години на комунизма и първите на демокрацията, когато все още имаше българско кино. Предполагам, и млади, и стари са гледали емблематичния филм “Вчера“ и ще запомнят Чочо Попйорданов такъв, какъвто беше в този филм – млад, щур и много-много талантлив. Покрай нелепата му смърт обаче в мен се надигнаха три въпроса. Първият – къде бяха приятелите, които изведнъж се появиха на страниците на вестниците и по телевизионните студиа със скръбни физиономии и започнаха да разказват колко много са го уважавали и колко хубави общи спомени имат. Къде бяха в последните години, когато той очевидно имаше сериозни проблеми с алкохола и още по-сигурно – нужда от помощ и подкрепа? Вторият въпрос – докъде може да стигне падението на жълтата преса в уточняването на уродливи подробности как точно се е случило едно нещастие с фатален край, все едно че има някакво значение. Какво променя това, дали Чочо е бил с алкохол в кръвта, или не е бил? И има ли нещо ненормално, ако майка ти си е отишла преди седмици, да посегнеш пак към чашката, ако приемем, че това е така? И третият – може би най-важният – докога ще продължаваме да плащаме данък немарливост с животи. Предполагам, всички сте видели снимка на фаталното необезопасено място. Колко струва усилието да се поставят парапети на място, което от почти три метра височина те стоварва на цимента. Точно един човешки живот.