Как се хранят по света?

Последните ми статии са все за храна, май съм влязъл в серия. Може би защото с наближаването на есента ни е нужна по-крепка храна, за да преживеем студените месеци. Не си мислете, че само за ядене мисля ;). Изнамерих едни любопитни факти за това кое е прието и кое не в различните страни по време на хранене, които мисля, че ще са ви интересни и на вас.

Това, което се счита за нормално на масата за хранене в едни страни, може да се приеме като невъзпитано в други. В този ред на мисли, в Тайланд лъжицата е основният прибор за хранене. Това значи, че с нея придвижвате храната до устата си, а вилицата и ножа са само помощни средства. А в Южна Корея пък е прието чинията или чашата, които ви поднасят, да се поемат с две ръце в знак на уважение. Там не трябва да започвате да ядете, докато най-възрастният на масата не започне. В Япония не е редно да забивате клечките за хранене в купата ориз – трябва да ги поставите хоризонтално до или върху нея. Изправените клечки в купа с ориз са характерни за японските будистки погребения и затова се свързват с лоша поличба.

Дотук говорихме за Азия, а сега нека се пренесем малко в Европа. И така, в Унгария не е прието да се прави наздравица с бира, може да е всякакъв друг алкохол освен нея. Тук историята е много интересна – по време на Унгарската революция от 1848 г., австрийските победители празнували с вдигане на тост с бирени чаши. Унгарците се заклели 150 години да не вдигат наздравица с бира, а традицията си остава и до днес. Ако във Великобритания ви сервират аспержи с дресинг, яжте ги с ръце, а не с прибори, като ги хванете от края на стъблото и ги потопите в дресинга. Частта, за която сте ги държали, не се яде. В Испания не се смята за възпитано да ставате от масата веднага щом сте се наяли – трябва да останете да си поговорите с хората, с които сте се хранили. Тази традиция се нарича sobremesa.