Каква младеж имахме тогава…

Над този въпрос се замислих скоро,като гледах един документален филм от самото начало на прехода – „Напред и Нагоре“ на режисьора Ивайло Палмов. В него се разглежда животът и обучението в тогавашното Висше Народно Военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.

Аз също съм учил в по-строго училище и ми беше много приятно да си припомня онази самодисциплина, режим и практическо преподаване, които получих тогава. Съмнявам се, че днешната разглезена младеж си има и най-бегла представа какво имам предвид. Тогава освен, че за учители имахме образовани модели за подражание, които уважавахме, имахме и богата техническа база, която може и да не беше последна дума на глобалните технически постижения, но ни позволяваше да упражняваме теоретичните си познания на практика, което в крайна сметка не само обогатяваше обучението ни, но и го правеше много интересно. Днес в държавните училища няма един свестен кабинет по химия или физика, компютрите в кабинетите по информатика пък са с 10-годишен Windows XP.

В тогавашната социалистическа България точно от това училище е излизал авиационният ни елит и е обединило всички авиационни училища, разпръснати из България дотогава. А днес за съжаление, ВНВВУ „Георги Бенковски“ е просто Факултет „Авиационен“ в Националния Военен Университет „Васил Левски“. Нямам лични впечатления, но се надявам, че с по-лъскавото име, дългогодишната традиция на това училище не е била заличена, само защото е била „социалистическа“, а другите „модерни“ неща – корупцията и свободията – не са били допуснати.