Колко да ни е лошо образованието?

Попаднах оня ден на някакъв дебат – политически – по телевизията. И една партийна активистка, не мога да се сетя от коя партия даже беше, обясняваше колко лошо било образованието ни – разбирай българското. И какви образователни висоти достигали на Запад. И ей затова – защото образованието ни не било читаво – държавата ни била на тоя хал. Аз не съм специалист по образование, за да мога да го оценявам експертно, но все ми се струва, че не ще да е толкова лошо, като гледам колко стойностни и кадърни хора имам около себе си, завършили български университети. Пък и образованието е като занаята, то не се дава, а се взема. Едни и същи преподаватели, една и съща образователна система произвежда и отличници, и двойкаджии. От всеки зависи какво ще вземе и какво ще надгради. Образованието всеки си го дава сам – университета само ти дава академично мислене, насоки и система. Това като теория по проблема за предимствата на чуждото образование. Като наблюдения? В последните десетина години – правилно ли си спомням, или не, – че най-големите щети на българската икономика бяха нанесени от едни младежи с чуждоземско образование и специализации. Със стаж във водещи световни финансови и прочие институции. Чуждото образование е по-добро единствено с това, че там има кой да следи как растеш, какви възможности имаш и още от студентската скамейка да ти даде възможности за реализация, то дава шанс на можещите. И даже не то – а бизнесът, който там работи и си търси качествени хора. Така че, ако трябва да говорим кое ни е лошо, нека да е в нужната последователност. Калпави са ни политиците – бизнесът ни е загиващ – е, затова има проблеми в образованието.