Лошото време

Няма по-хубаво от лошото време. Вярно е това! Замислете се само.

Когато времето е хубаво, светло и слънчево колегите ви в офиса стават лениви и често се отнасят към някой хубав плаж или планински склон в мислите си.  Семейството ви говори за почивка и пита кога такава ще се случи. Децата прекарват по цели дни и вечери извън къщи, а жената се е сетила, че е време за нова прическа, кафе с приятелка или друго. С няколко думи: работата не спори, всеки е нанякъде, мислите по-често за пари.

Лошото време обаче е друго нещо. То възвръща инерцията на работното място и сближава, както колектива, така и семейството. Всички изведнъж ставате сплотени от оплакванията от поредния дъжд от хладния вятър и дори не мислите за море. Не се притеснявате толкова често за пари, а и няма кой да ви дава зор да го водите на почивка, просто защото времето е кофти. Съответно и жената не мрънка за нова рокля и прическа, тъй като  няма къде да я показва. Децата прекарват повече време вкъщи, канят приятелите си да нощуват. Те са ви пред очите и чувствате дома си весел и пълен.

Обичам лошото време и нямам нищо против лятото тази година да е малко по-прохладно. Дори ми става едно такова топло, приятно и обичливо само като си го помисля.