Насилието оставя следи

Продължавам разсъжденията си от предишния материал за грозното лице на насилието и тероризма, само че в посока на пораженията и тежките последици, които то оставя. Така се случи, че в рамките само на десетина дни имах три повода да се позамисля върху тая тема.

Първият беше атентата на маратона в Бостън, за който писах миналия път. Вторият повод беше един материал по телевизията във връзка с годишнина или по-скоро с присъдата на извършителя на банковия обир в Сливен, който държа цяла нощ като заложници служителките в банката и рани почти смъртоностно охранителя. И третата – слава Богу, положителната развръзка с отвлечената дъщеря на Брендо – Лара. Момиченцето беше върнато след повече от 40 дни в плен. В съобщенията в сайтовете се казваше в сравнително добро физическо състояние, но в сериозен психологически шок.

Ето тия три последни думи ме накараха да навържа информацията от трите случая и да стигна до извода, че оцелелите след такива атентати и покушения не са по-малко жертви от тия, за които краят е бил фатален. Тоя непосилен стрес и нечовешко психическо напрежение, който се стоварва върху човек или още по-лошо върху дете само в рамките на няколко часа, няколко дни или няколко месеца, не могат да бъдат преодолени цял живот. Една от служителките в банката сподели, че година след покушението продължава да подскача нервно при всяко отваряне на вратата и влизането на клиент в банката, друга от тях била с изключително сериозен здравословен проблем вследствие на стреса. Не ми се мисли какви ще са последиците за крехката психика на отвлеченото дете.

Грозното лице на насилието и тероризма оставят още по-грозни следи и поражения.