Ограничителна възраст за шофьорите

Покани ме в събота един приятел от близко село – на агне. Не разбрах по какви точно организационни причини – някакви ангажименти по Великден – решили малко да подранят с агнешката празнична традиция. И прецених, че дето ще паля колата, пък трябва да внимавам колко и дали въобще ще пия, да си хвана междуградски транспорт към въпросното село, който на всичкото отгоре е и доста удобен – през половин час минават едни симпатични микробусчета, модерни, нови. Абе с две думи – не си срува да си развалиш спокойствието и купона заради това колата ти да спре точно пред портите на домакините.

Та хванах аз микробусчето, вътре приятно, даже нямаше и много хора, шофьорът кара внимателно и професионално – пък аз мога да ги преценявам тия работи. Докато изведнъж не наби толкова здраво спирачки, че от рязкото спиране бусът се разклати почти да се катурне на едната страна. Оказа се, че пред него някакъв човек – слезе от колата и се видя, че е на видима възраст над 80 години – направил абсолютно нелогична, неадекватна и опасна маневра. От рязкото спиране една жена си удари главата в пластмасовата част на предната седалка. Не мина без наранявания и, разбира се, уплаха – но както казва народът, пак малкия дявол.

Шофьорът псува поне десет минути след това и с право – все пак този стрес трябва да се изкара по някакъв начин. Пък аз, като ми се поразмина уплахата, и после се питам не е ли редно все пак да се въведе някаква ограничителна горна възрастова граница за право да шофираш. Вероятно същата опасна ситуация може да създаде и шофьор в разцвета на силите си. Много по-вероятно обаче е да го направи човек над 80 години с очевидно забавени рефлекси. Може да звучи дискриминационно – но по-добре да ме обвинят в това, отколкото да вляза в жестоката статистика на хилядите жертви по българските пътища.