Отживелица ли е джентълменството?

Един приятел наскоро ми разказа за срещата си с жена, която харесвал много. Запознали се няколко дни по-рано в компания и той я поканил да излязат.

Срещнали се някъде си, той избрал доста прилично заведение и я повел нататък в непринуден разговор. Отворил й вратата и й направил път да влезе, придърпал й стола да седне, тя не спирала да се усмихва.  Разговаряли, поръчали , вечерта продължила много приятно.  Направил й комплимент или два, тя се смяла. След вечеря карали кънки, купил и топли ядки. Вечерта била просто чудесна, по неговите и нейните думи.

Да, обаче след  ден-два, когато той я поканил отново, тя отказала. Скоро след това пак й се обадил, тя пак отклонила поканата под някакъв предлог.  Попитал я какво е станало, а тя му отвърнала откровено, че се смутила, защото не била свикнала някой да се държи толкова джентълменски с нея. Не знаела дали можела да му отвърне със същото внимание, което той й оказвал. Това я притеснявало и не можела да се отпусне. Така прекратили отношения и не се видели повече.

Разказвайки ми това на по биричка, приятелят ми се питаше накъде е тръгнал светът. Същото се питам и аз? Толкова ли се промени човечеството след падането на комунизма  или е промита психиката на съвременните хора от силното американско влияние, което ни оказват филми и други предавания,  че джентълменството или доброто държание на мъжа към жената вече се приема извън рамките на нормалното.  На мъже като нас се гледа като на извънземни. Сякаш ако си внимателен към противоположния пол не ти е чиста работата и непременно искаш нещо.  Явно такива като него, като мен, които държим на уважението, сме изчезващ вид…

А може би жените дотолкова са свикнали да се държат с тях как да е, че дори го предпочитат, по причина, че така се чувстват свободни и не поемат отговорност към отсрещния човек. Кога стигнахме дотам?