По семейно…

Семейството е ценност. Семейството е богатство, семейството е безценно.

Знам какво ще кажете. Във всяка фамилия има някоя черна овца, която нямате желание да виждате. Вероятно е някой чичо, леля или братовчед, който не харесвате. Или пък ви дразнят маниерите на някой друг. Еди-кой-си пък ви едва прекалено надут, еди-коя си все ходи твърде изтупана… и като извод предпочитате да си излезете с приятелската си компания вместо със семейството.

Всичко е до едно време! След това все повече ще се затъжавате за роднините си. Ще тъгувате, че сте изгубили връзка с тях и много повече ще се радвате, когато имате повод да се видите. Тогава всичко, което е в словосъчетание с „по семейно“, ще ви радва неимоверно. Защо го казвам ли? Защото точно снощи бях на семейно събиране, 50-годишен юбилей на моя братовчедка. Отидох с голямо удоволствие. Не се бяхме събирали цялата рода поне от няколко години насам… със сигурност от последната сватба или абитуриентска в семейството ни. Беше ми интересно да се видя с всички, включително и с онази „черна овца“, която не се съмнявайте – има я и в моята фамилия. Както се оказа обаче, времето изглажда всички дрязги.

В моите очи роднините винаги са представлявали една силна опора, на която винаги мога да разчитам. Вярно е, че не поддържам тесни връзки с тях, не се виждаме често, но… знам, че ако изпадна в нужда, има кой да ми помогне. И това е безценното в цялата история.