Редно ли е да искаме увеличение на заплатата

Разговорите за пари не са от най-приятните в живота. Още повече, когато са между служител и работодател. В пълна сила пък, ако си от тези, които не умеят да водят подобни преговори. А пък аз съм точно от тях – не само не ми се отдава, ами не ми се и иска. В българските условия често обаче идва момент, когато по някакви причини първоначалните финансови уговорки вече не отговарят на задълженията, които започват да ти се вменяват. С две думи – започват да те товарят с много повече работа от първоначално заявената, а за повишаване на заплатата никой не отваря и дума.

Имам познати, които при подобни обстоятелства водят преговори с  шефовете си с охота, при това доста успешно. Та като гледам различията между тях и себе си, съвсем логично започвам да се питам, кое е нормално. Дали да поставяш финансови условия и да предявяваш претенции за размер на възнаграждението, които смяташ за справедливи, или да чакаш работодателят ти сам да се сети, че количеството работа, която ти възлага, е далеч по-голямо от това, което съответства на заплатата ти. Мисля, че нито едно от двете. Просто трябва да има ясни правила за обема работа, който ти се възлага, и заплатата, която му приляга – уточнени още в началото. Затова хората са измислили един документ, който се казва трудова характеристика и обикновено той се подписва с трудовия договор. В който най-общо, а в някои случаи и доста конкретно се описват функциите, които даден работник или служител трябва да изпълнява, нещата, за които отговаря.

Та на отговора на въпроса – редно е да искаме ясно очертани права и задължения, които да се спазват и от двете страни. Тогава разговорът за пари става излишен.