Рилският манастир и търговците в храма

Особено красив е Рилският манастир през зимата, когато всичко е бяло и въпреки, че да стигнеш до него по това време е малко по-трудно, усилието си заслужава. Посрещането обаче, не е чак толкова добро. Спираш колата и ти казват, че таксата за паркинг е 4лв. на час. И от тук започваш да разбираш, че Рилският манастир вече е станал повече туристическа дестинация, отколкото място за вярващи.
Затова пък ограничения има – камера можеш да използваш само в двора, но не и вътре в манастирите и за спазването на тази монашеска заповед се следи зорко. Пълно е с всевъзможни заведения за бързо хранене, ресторанти и какви ли не други заведения и магазини, които продават на доста завишени цени. Таксата за Хрельовата кула пък е 5лв. Спокойствие откривам само в пещерата, където някога са лежали останките на светеца Иван Рилски. Предпочитам да направя дарение специално за това място, както е направил Светльо Кантарджиев, а не за манастирския комплекс, тъй като не знам за какво точно ще бъдат използвани парите там – може да купят някое ново легло за хотела, пардон – местата за „нощувки на поклонници“, които се случват само със заплащане.
От това, което виждам, за съжаление Рилският манастир вече не е толкова място за поклонници, а по-скоро за туристи, които съответно трябва да имат къде да си изхарчат парите.