Родителско покровителство

Добре де, може би не всички хора на този свят стигат до родителската фаза, но повечето го правят и един ден им се раждат деца, за които трябва да се грижат.

На тези хора най-добре им е познато какво означава „родителското покровителство“, но осъзнават ли, че при него  възрастният понякога се меси прекалено много в живота на детето си. Започва да го разпитва, напътства, подбутва, контролира, следи и т.н. Нямам право да се бъркам в отношенията, на който и да е родител към детето му, но е коренно различно, когато родителят свикне да се държи така и с околните му. Раздава едва ли не заповеди, напътствия и постоянно разпитва какво, къде и защо.

Такива ситуации вече са проблемни и изискват взимане на някакви мерки, за да се стигне до определено решение. Може да се случи на работа, в училище, в университета, в приятелска компания и общо взето навсякъде, където има нечий родител. Разширихме доста периметъра, нали? А сещате ли се за някой такъв човек?

Най-доброто решение е разговор на четири очи и приятелски съвет, че много хубаво не е на хубаво. Не за друго, а защото прекаляващите с родителското покровителство често не осъзнават, че го правят и няма лошо да им отворите очите. Току виж освен за вас спечелите и малки свобода и за въпросното дете.