Романтика по време на пандемия

Миналият уикенд с жена ми имахме годишнина. Откакто сме заедно, никога не сме пропускали да отбележим тази важна за нас дата. Пътували сме, ходили сме на круизи и какво ли още не. Тази година обаче, решихме да не рискуваме здравето си, а и това на нашите близки и просто да я отбележим със семейна вечеря в уюта на дома ни.

Въпреки че заедно взехме това решение и тя разбираше ситуацията, виждах, че не се чувства щастлива от този факт. Затова реших да я изненадам. Преди заветната дата да настъпи измислих как да върна усмивката ѝ, заедно с позаспалата романтика по между ни.

Планът беше да повторя вечерта, в която й предложих да бъде моя спътница в живота. Купих любимото ѝ вино, взех свещи, рози, намерих брачните ни клетви и познайте – купих й пръстен. Преди години свирех на китара и често ѝ правех серенади, докато бяхме просто двама влюбени тийнове. Затова извадих прашната китара, взех набързо няколко опреснителни урока от YouTube и нещата започнаха да ми се получават. Всичко вървеше идеално и вярвах, че това ще бъде нашата най-романтична годишнина.

Бях прав. Вечерта мина по-добре от очакваното. Пихме вино на свещи, говорихме си за нас, за живота, свирих на китара, а докато четях брачната си клетва, паднах на колене и извадих пръстена.

Никога няма да забравя очите на жена си, усмивката ѝ, сълзите от радост и изражението ѝ. Тогава и двамата разбрахме, че не е важно къде сме, важното е, че сме заедно, че се обичаме все по-силно и че няма пандемия, която да попречи на любовта ни.