Старите и новите снимки

Първите снимки, които съм разглеждал, бяха на баба ми – стари и пожълтели. Фонът – мътен, за лицата трябва да гадаеш. Но хората са ги харесвали, пазели и пазят като скъпи вещи в кутии и кожени албуми. Вълнували са се да ги видят за пръв път, очаквали са с трепет как са излезли.

Повечето от снимките на родителите ми и моите от по-младите ми години са вече цветни. Спомням си как ги правихме с много старание и се нагласяхме с часове, тъй като нямаше опция „изтрий, щото съм мигнал“. После влизахме на тъмно да извадим лентата от фотоапарата и след това тичахме до фотото. Коментирахме и се смяхме с приятелите си.

Снимките днес са ежедневие. Всеки има своя зареден ТЕЛЕФОН, цъка, щрака и публикува. Няма го очакването, няма го цененето, няма го фото ритуалът да се подредим, да внимаваме да не мигаме, да се радваме, че се снимаме. Днес разчитаме на техниката и интернет да запази спомените ни и забравяме дори да ги прибираме в албум.

Нека помислим кога за последен път го направихме. А сега колко изображения сме загубили при преинсталиране на компютър, при смяна на телефона или от дискове с изтекъл срок.

Каква ирония – можем да фотографираме всикчо и мигновено, а не запазваме спомените си.