Такса смет с чипове и чували: Гоце Делчев и новият модел на плащане за отпадъци
Наскоро попаднах на новината, че община Гоце Делчев въвежда нов начин за изчисляване на такса смет чрез чипирани контейнери. Това веднага ми направи впечатление, защото досега таксата почти навсякъде се изчислява на база данъчна оценка на имота – метод, който очевидно е далеч от справедливостта. В крайна сметка няма логика двама души в малко жилище да плащат толкова, колкото и петчленно семейство, което изхвърля в пъти повече отпадък.
Оказа се, че от 2026 г. всички общини ще трябва да изберат нова методика – дали таксата да се смята според броя хора в домакинството, броя контейнери или използвани чували. В Гоце Делчев са започнали подготовка още през 2022 г. и вече има конкретни действия. На къщите са раздадени кофи с чипове, които ще се засичат при изхвърляне. Камионите също ще бъдат надградени с техника, която отчита всеки съд. Така се очаква да има реална връзка между боклука, който се произвежда, и сумата, която се плаща.
Подобни експерименти вече се правят и другаде. В Поморие например хората в един квартал използват специални чували с етикети. Веднъж седмично те се изнасят пред входовете и се събират от камиони, които отчитат колко точно чувала изхвърля всяко домакинство. В София пък се изграждат „зелени острови“ – заградени зони с контейнери за разделно събиране, до които достъп имат само живеещите в района. Там идеята е да се увеличи процентът на рециклиране и да се намали замърсяването около контейнерите.
На теория звучи добре – плащаш само за смесения отпадък, а пластмасата, хартията, стъклото и биоразградимите отпадъци не влизат в сметката. Но на практика общините срещат сериозни трудности. Системите за разделно събиране все още са ограничени, а финансирането им не зависи изцяло от местната власт. Именно затова НСОРБ настоява за законови промени и за достъп до част от продуктовите такси, за да могат общините да развиват сами тези системи.
Според експертите въвеждането на новата методика ще стане на три етапа – изграждане на инфраструктура, информиране на гражданите и едва накрая реалното прилагане. Възможно е някои общини да поискат отсрочка, тъй като принципът „замърсителят плаща“ не е изцяло приложен дори в повечето европейски държави.
Честно казано, на мен всичко това ми звучи добре на хартия, но не мога да не остана скептичен. В България често виждаме как добри идеи буксуват заради липса на контрол, половинчати изпълнения или нежелание на хората да спазват правилата. Дали този път ще се получи – предстои да видим.
