Ти си това, което… (не) четеш

Харесвам кратките изрази, които носят голям смисъл в себе си. Имам си един любим, който си повтарям от време на време, защото ме забавлява и някак си ми оправя настроението. „Спрете Земята, искам да сляза“, афоризъм на полския писател Станислав Лец.

Това ме накара да се замисля за книгите и четенето в нашето ежедневие, защото те са важна част от живота на всеки един от нас, било то липсващи или присъстващи. Какво искам да кажа? Че, ако не четете книги и признавате този факт за себе си, от това може да се направят заключения за вас. И не ми се обиждайте, но аз бих си направил отрицателни заключения.

От друга страна, това, което четете, също говори за вас. Аз например харесвам класическа литература и философия. Какво ще си помислите за мен в такъв случай? Че имам екзистенциален начин а мислене и си служа с цитати на Имануел Кант и Ницше? Може би е така.

А ако ви кажа, че ми допадат също историческите романи и биографиите на интересни личности? Може би ще решите, че имам богата обща култура на тема история, политика, общество и т.н., но нямам разкрепостен или креативен начин на мислене. Може и да сте прави…

Но!

Съм фен на Джордж Оруел и Олдъс Хъксли, които са писатели на фантастика и антиутопия. Изненадах ли ви? Надявам се, че да, защото с тези примери искам да докажа тезата си, а тя е следната. Ти си това, което четеш. Изграждаш личността си, повлиян от една или повече книги, един или повече автори. Книгите, които четем освен това „говорят“ за нас самите. И заобикалящите ни хора могат да си направят изводи на база това какво четем без дори да ни познават лично.