Умеем ли да правим комплименти

Умеят ли мъжете да правят комплименти. За това съм решил да пиша днес и то е по съвсем конкретен повод – един коментар под снимка на моя приятелка във фейсбук ме накара да се замисля, че често, когато имаме добри намерение и искаме да похвалим някого и да му направим комплимент, нещата прозвучават по неочакван начин, понякога дори звучат обидно и нищо не остава от първоначално добрите ни намерения. Но да се върна на коментара. Тази приятелка скоро беше на екскурзия в няколко европейски града и съвсем естествено, като се върна, сподели много снимки от екскурзията. Нали това е смисълът на фейсбук да споделяме хубавите места, на които сме били, или мислите, които са ни сполетели – къде хубави, къде лоши. Та в албумите от екскурзията, наред със снимки от известни туристически обекти и атракции, естествено имаше и нейни снимки. И един друг нейн приятел от фейсбук беше писал: браво, много си фотогенична. Не че задълбавам много в смисъла на думите. Ама от това изречение не се обажда много комплимент. Ако някой направи такъв коментар под моя снимка, бих го разтълкувал така: на живо не изглеждаш особено добре, но на снимки си идеален. Но въпросът ми даже не беше точно за този случай, а за това, че когато правим комплименти, трябва да бъдем много по-внимателни, отколкото, когато обиждаме. Защото словото може да погали, но може и да обиди – ако не умеем да го използваме добре. И можем да изпаднем в ситуацията да правим комплименти от типа: това поло ти стои много добре, прикрива ти двойната гуша :)