Великденски размисли

Случайно или не точно преди един от най-светлите християнски празници и един от спииритуалните – Великден, като подарък получих книга, наречена „Писмата на Христос“. Да си призная честно не обичам да чета подобна литература, но заради периода на пристигането ѝ при мен, реших да започна да я чета.

Книгата съдържа общо 9 писма, за които се твърди, че са издиктувани от сами Иисус Христос на една английска дама. Тя умело записва всяка дума на Божия син, за да я предаде коректно и точно на съвременниците си. Книгата разказва за целия път на Христос – от покръстването, през 40-те дни в пустинята, беседите, учениците и разпъването на кръста. Заедно с това са преплетени и много екзистенциални въпроси, отправени са духовни и чисточовешки послания за щастлив и пълноценен живот. Разкрити са вселенски закони за всемирно съществуване. Може да се каже, че всяко от 9-те писма насочва как да живеем морално хората днес.

Книгата ме накара да се замисля къде съм в момента, доволен ли съм от това, което правя, как се отнасям с хората? Удовлетворен съм от живота си, но досега не съм обръщал внимание как изживявам дните си и дали съм наистина доволен от действията си. Ясно е, че всеки от нас прави грешки и невинаги е щастлив от постъпките си, нали и затова сме тук и ни се дават тези ситуации – за да се научим. По-важното обаче е да имаме отношение към хората, които ни заобикалят. Това означава да приглошим егото си до минимум и когато някой се отнася лошо с нас, ние да му отвърнем с добро. По този начин ще даряваме на света доброта. Не бива да бъдем и прекалено наивни и до болка смирени, но все пак трябва в делата си да сме великодушни.

Оттук нататък смятам да прилагам този основен вселенски закон – да отправям само положителни мисли и постъпки към човеците, пък да видим какво и как ще се промени. Може и вие да пробвате, за да обмени после опит.