За литературата и младите

Преди няколко дни отидох на гости на мой приятел. Поприказвахме си добре, обсъдихме някоя и друга тема било за спорт, било за политика и т.н. Докато си говорихме за миналите години и си припомняхме по-стари истории, към нас се присъедини синът на приятеля ми. Момче на име Мартин, мисля, че около 15-годишен.

Беше му интересно да ни слуша как говорим за времето на телевизорите с кинескопи и стационарни телефони. Не беше толкова отдавна, ако се замислим… но за Мартин сигурно е звучало като разкази от една отминала епоха. Все пак, докато той навлезе в съзнателния си живот, приятелят ми вече имаше настолен компютър у дома си.

Та, така. Реших да попитам аз момчето: Четеш ли, Марти, имаш ли любима книга? А той ми отговаря, че четял само в Интернет. Но това не е литература, обяснявам му и го питам за нещо по-сериозно и с по-висока стойност. При което момчето ми казва, че единствената хартиена книга, която бил прочел до сега, е Том Сойер. Добре, мисля си аз. Тя е хубава. Аз на неговите години бях прочел доста повече неща, но имах и много повече време. Занимавах се основно с игри и да излизам с момчетата… и да чета. Нямаше множеството разсейващи фактори, които имат днешните деца под формата на компютри и компютърни игри, телевизия, социални мрежи и т.н. И май именно тези фактори са основната причина да се нарушава връзката между литературата и младите днес.