Забави темпото!

Живот на скорост. Така определям дните си. Бързам, за да свърша всички задачи навреме или дори преди крайния срок. Бързам, за да не попадна в трафика. Бързам, за да хвана промоцията в магазина. Бързам да живея! Искам всичко да се случва тук и сега. Но знаете ли какво получавам най-често? Изтощение. А тялото и умът ми започват да ми напомнят, че губя битката в надпреварата със себе си. Дали живея качествено? Дали обръщам внимание на наистина стойностните неща или ги подминавам с лека ръка, бързайки за някъде, за нещо, за някого другиго?

Имам нужда да забавя темпото. Това не е поредно безпочвено обещание, а постулат, който възприех от автора Карл Оноре. В книгата си „Забави темпото“ той повежда плавно по пътя на бавния живот. Нека това не ви звучи скучно или да ви заблуждава, че става дума за застой. Всъщност точната думичка е баланс.

Сега преосмислям връзката си с времето и търся компромиси – аз правя и то прави с мен. И ако пандемията ни даде урок, то той е, да живеем умерено, защото за бързината се плаща цена. Някои неща не бива да бъдат прибързвани, защото за всяко събитие и действие си има точен момент, просто трябва да го изчакаме да дойде.