Закъснението

Тези от вас, които често провеждат работни срещи, сигурно са забелязали, че наред с точните хора има и такива, които постоянно закъсняват. Разбира се, редно е да се изчака, за да се появят всички участници, но от друга страна честно ли е всички останали да са се съобразили и определили времето си, а тези няколко да не могат. Най-често няколко минути, след като началото на разговора е поставен, закъснелите се втурват в стаята и винаги идват с готово извинение. Например трафик, спешно обаждане или забравени документи.

Разбира се, обикновено винаги има някой, който не закъснява с няколко минути, а поне с 15-20 минути. Предимно той има по-висока позиция и по-качествено обяснение за късното му пристигане. Изненадващ конферентен разговор или каквото и да било.

Но има още. Във всяка среща има двама или трима участници, които винаги са там твърде рано. Поне 10-15 минути преди уговорката. Разбира се, те са прочели внимателно документите си и точките от дневния ред, така че са добре подготвени.

Интересното е, че тези модели винаги се изпълняват от едни и същи хора. Тези, които идват няколко минути по-късно, никога не закъсняват с двадесет минути. А тези, които седят там все по-рано, винаги са първи и никога не закъсняват. Не е ли странно?

А по-странното е, че това няма нищо общо с времето. Или иначе казано – някакъв таен механизъм не позволява да напуснат офиса си навреме, както правят почти всички останали. Как обаче, когато става дума за почивка, не щурмуват на пистата преди полет с 10 минути закъснение, а пристигат навреме?

Вие имате ли отговор?