Духовността

Повечето хора свързват май месец с чевермета, балове, пиене и красиви дрехи. Аз съм от останалите, които свързваме май месец с празника на българската писменост. Това е най-старият български празник, които се чества повече от двеста години.

24 май е символ на стемежа на българския народ към усъвършенстване чрез знание и наука. Святото дело на братята Кирил и Методий не бива никога да бъде забравено или омаловажено. Забелязвам, че напоследък 24 май не е празник на българската идентичност, а 3 почивни дни, през които отпътуваме за Гърция, Турция или някоя друга дестинация. Магистралите са претрупани с автомобили, а грдовете опустяват. Така ли почитаме този така важен празник за нас българите? Както казах, ако не е абитуриентски бал, то ще е отпътуване за някоя от съседните ни държави. А къде остава смисъла на всичко? Кога за последно си купихте някоя книга? В книжарниците има намаления по случай празника на българската писменост, но това какво значение има, важното е да сме на плажа и да говорим на висок глас най-различни глупости, защото видиш ли само ние сме българите на това място и никой няма да ни разбере. Да, ама не! Българите се превърнахме просто в едни консуматори и нищо повече, няма я духовността, няма го уважението. Жалко, преди векове едни хора са направили и невъзможното за да можем да кажем, че сега имаме свой собствен език, а велика сила като Рим и католизма не могат да ни сломят и да ни накарат да им играем по свирката.

Разбира се, няма как да поставя всички под общ знаменател, а и не мога да упрекна никой, за това как ще живее живота си. Нека просто не забравяме кои сме, от къде сме тръгнали и да почитаме това, което хората са направили за нас.