Става дума или става въпрос, кое е правилното?

Днес ще си говорим за правоговор. Не за друго, а защото вярвам, че всеки уважаващ себе си човек трябва не само да може да пише според правилата на българския ни книжовен език, но също така да се съобразява и с особеностите на родната ни реч, когато общува с останалите. Има някои тънкости, които рядко се преподават в училище и университета, така че на практика няма как да знаете за тях, ако сами не ги осъзнаете. И понеже знам, че не са много хората, които се замислят за детайлите на правоговора, реших да ви споделя някои от моите изводи и размишления.

Извод №1 – По-правилно е да кажете, че става дума за нещо, отколкото че става въпрос за еди-какво-си. Тук въпросът опира до това да хванете тънката разлика между двете. Когато използвате някой от тези два израза, обикновено обяснявате дадена случка, изяснявате факт или споменавате друга информация. Което и да е от тези неща обаче, би следвало да сте конкретни. Вие не повдигате някакъв въпрос, а обяснявате такъв. В противен случай е по-подходящото да кажете: Въпросът е, че…

Извод №2 – Когато използвате по-специфична терминология (и не само), сигурни ли сте, че сте наясно с конкретното значение на думата? Знаете ли например разликата между думите „дефиниция“ и „определение“? Защото за „реклама“ например може да съществуват много дефиниции, но определението е само едно и е общо прието. Това е само пример, но има и много други, за които предлагам сами да се сетите.

Извод №3 – От престараване понякога се изхвърляме. Има едно нещо, наречено потъмняване на гласните в българския език. Това означава, че „а“ в края на думата се произнася като „ъ“, „я“ се произнася като „йъ“. В тази връзка правилно е да казваме „столъ“, „благодарйъ“, „компютъръ“ и т.н.