Мъдростта на вековете на Уейн Дайър

Запознати ли сте със световно признатият автор и доктор по философия Уейн Дайър? На мен първото ми „запознанство“ с него беше преди няколко години. Всичко тръгна от една негова мъдра мисъл, която се отнасяше до това как е израз на невежество да отхвърляш неща, за които не си чувал нищо, преди да си си направил труда да се поинтересуваш от тях. Това ме впечатли и веднага намерих подходящата асоциация в ума си с хора, които познавам.

После започнах да проучвам що за човек е Уейн Дайър и се оказа, че е автор на редица книги и лектор на теми като мотивация и самоусъвършенстване. В „Мъдростта на вековете“ на Дайър се разсъждава върху вечни мъдрости, които никога няма да променят дълбокия си смисъл. След прочитането може да се почувстваш една идея по-мъдър и просветен в големите истини на живота. Заглавието може да се сбърка със сборниците със същото име, издадени през 70-те години на 20 век.

Днес ще обърна внимание на един пасаж, свързан с мълчанието. Там се цитират две мисли – едната на Питагор, а другата на Паскал. Ако трябва да ги обобщя и двете, то те биха се отнасяли до това, че понякога човек трябва да се отдаде на тишината, да се оттегли, да помълчи и да помедитира. Понеже през целия ден в ума му бушуват множество мисли, които го затормозяват, той трябва да бъде оставен да си почива, а когато медитираш попадаш в едно празно пространство, бяла страница, която дори сънят не може да ти предостави. Тишината не трябва да се смята за неудобство, а за комфорт. В нея ще намерите себе си.

Вие как мислите по този въпрос? Някакви лични разсъждения по темата?