Как да се справим с неспокойния ум? Част 1

Имате ли неспокоен ум? Трудно ли ви е да се концентрирате върху определена дейност? Имате ли постоянно пропуски в паметта? Забравяте ли какво щяхте да кажете или вземете отнякъде? Често ли прекарвате безсънни нощи? Ако страдате от всички тези признаци на безпокойство, ще се опитам да ви помогна с няколко полезни съвета.

На първо място искам да кажа, че тези съвети няма да премахнат притесненията ви като с магическа пръчка. Второ, има много възможни методи да се постигне този ефект, в зависимост от причината на безпокойството, но ги сведох до само 4 съвета, за да не се разширявам твърде много.

Искам също да ви напомня, че неспокоен ум може да донесе своите предимства, тъй като ни подбужда към размисъл върху живота. От друга страна, това може да генерира безпокойство, но това вече е част от човешката природа. В края на краищата е естествено, че когато попадаме в неблагоприятни ситуации или нови преживявания, сърцето се ускорява, кръвното налягане се променя, тялото замръзва или трепти и т.н. Тези усещания са емоционални реакции, причинени, когато се чувстваме несигурни, защото нямаме контрол върху резултатите. Това е защитен механизъм на организма, който ни изпраща сигнал, за да можем да се предпазим и / или да се подготвим за предполагаемата опасност, която предстои – неизвестното.

Заслужава да се спомене, че умственото безпокойство само по себе си става патологично, тъй като се превръща в непоносимо усещане, с постоянни пристъпи на тревожност или безсъние, които пречат на нашите лични и / или работни дейности. В тези случаи е необходима намесата на професионалист.

За останалите случаи обаче, когато тревожността ни притеснява, но не ни пречи да продължим ежедневните си дейности, описвам 4-те стъпки, които, ако бъдат предприети, могат да ни помогнат да намалим психическото безпокойство.

1-ва стъпка. Промяна в поведението.

Обикновено се чувстваме неспокойни, когато сме изправени пред неприятности. Започва да се превръща в навик да питаме защо ни сполетяват такива беди. Рискът от този въпрос обаче е, когато той придобие очертанията на виктимизацията – когато се чувстваме неправомерни и се самосъжаляваме за причината, поради която нищо не се получава само при нас и пр. Големият проблем тук е да осъзнаем, че животът не е 100% предвидим. Затова губим време във въпроси, които няма да ни донесат правдоподобни отговори. По този начин най-добрият начин да се снабди с терзанията и да се намали тревожността е да се предприеме действие. Тоест, да се раздвижим, за да променим сегашната реалност. Без значение каква е ситуацията и какъв е контекстът, тревожността остава. Така че моят съвет е да действате, защото стъпка напред вече генерира измества ъгъла на гледната ви точка. И така, заменете въпроса „Защо аз?“ със следните въпроси: Как се случи? Какво мога да направя по въпроса? Така ще видите, че вашето безпокойство ще отминава, всеки път, когато преодолеете предизвикателство.

2-ра стъпка. Успокояване на ума.

Обикновено сме неспокойни, когато сме твърде заети или изпитваме проблеми с ангажименти, които изискват множество решения и действия. Тези дейности могат да бъдат както лични, така и професионални; да измъчват ума. В този случай тайната е да вземете лист хартия и химикалка и да предадете на хартията всичко, което ви тревожи. По този начин ще изпразните ума си, като извадите задачите си от полето на абстрактното и ги превърнете в нещо ясно дефинирано. Следващата стъпка ще бъде подреждането на задачите, поставянето им в дневен ред с дата и час за изпълнение. Интересното в тази стъпка е, че ние предаваме натрупването на информация от мозъка, на хартия, в организирана програма, която ще ни донесе мир. Това създава навика да я преработваме ежедневно.

Тази публикация стана доста дълга – смятам да спра дотук за днес. Ще продължа с останалите две стъпки следващия път.