Есенна умора

Отива си септември, идва есента и дори първият сняг вече заваля… Е, не съм го видял, защото не съм се качвал на Черни връх и не съм минавал през прохода Петрохан в началото на тази седмица, но чух, че точно там е валял сняг.

Животът винаги успява да ни поднесе моментни изненади. Сюрприз след сюрприз, сезон след сезон. Пролетна мора, есенна умора.

Не видях снега с очите си, но това е наличието му е добър признак, по който аз разберем, че есента е дошла. А с нея идва и нещо друго – есенната умора. Тя е по-различна от пролетната, защото не си толкова уморен, а по-скоро меланхоличен. Някак ти е отпаднало, малко ти е апатично и отнесено. На мен лично ми става и по-трудно да се съсредоточавам над работа си, защото повече ми се спи. Увеличих си дори дневната доза кафе и ако преди ставах за работа в 7 часа, сега не мога да се „измътя“ преди 8. А трябва да съм на работното си място в 9.00 ч. Все още не съм закъснявал, но се чудя кога ли есенната умора ще ме надвие и ще вземе своето.

Дано скоро я превъзмогна скоро, че да вляза пак в ритъм. Опитвам с малко спорт, полезна храна, разнообразие и други малки трикове, но ще видим…