Хайку, малко японска поезия

Преди време вниманието ми беше привлякло т.нар. хайку. За тези, които не са запознати, хайкуто е много кратък жанр в поезията, чиято родина е Япония. Някъде след средата на ХІХ век то започва да набира повече популярност в Европа и да печели много сподвижници.

Традиционната форма на хайкуто е в три реда, на които са разположени думите със съответен брой срички 5-7-5. Една най-проста сметка показва, че хайкуто е съставено от общо 17 срички, като в последствие се развиват нови форми и се променя структурата на сричките, но класическата форма си остава 5-7-5.
Тъй като традиционно хайкуто е японско изкуство, то е съставено по системата она. Японският он само частично може да се сравнява със сричките в индоевропейските езици и затова запазването на структурата на оригинала при превод е трудна.

Между другото хайкуто е и най-кратката лирична форма в литературата като цяло. В жанра не се използват и символни образи, защото идеята е да ни се показват нещата от живота такива, каквито са. Говори се за листа, цветя, облаци, калинки и т.н., като често има нещо, насочващо ни към конкретен сезон. Всичко е свързано с дълбочинното възприемане на света и живота.

Трудно е да се разбере идеята на хайку, ако не сте попадали на такова, затова ето няколко примера:
Бавно се топи снегът
върху покрива
на моята колиба.

Огромна мравка
пълзи по рогозката.
Каква жега!

Лятна буря.
Вятър разпиля листата
по бюрото ми.

Първата среща с хайку може да ви накара да се чувствате малко странно. Ако обаче имате интерес към него, мога да ви препоръчам да погледнете книжките на Дейвид Ланю. Авторът е американец, но пише хайку романи и като цяло му се получават добре. А ако трябва да ви препоръчам една, ще се спра на творбата му „Хайку войни”. Чете се буквално на един дъх за не повече от два-три часа.