Най-грозното лице на тероризма

 Не знам дали някои от вас са гледали един доста известен филм на Спилбърг, направен по действителен случай – филмът се казва „Мюнхен“ и разказва за покушението върху израелски спортисти – участници на олимпиадата в Мюнхен. Тогава представители на терористична палестинска организация успяват да стигнат до хотела в олимпийското село, където са настанени израелските спортисти, и в разразилата се схватка убиват над десет от олимпийците, между тях и треньори. Това е голям удар не само по Израел, но и голям удар по олимпийската идея – защото изначално олимпиадите са измислени точно като събития, по времето на които спират и действащи войни.

Самият филм описва не толкова самото покушение, а отмъщението на израелската страна. Сформира се специален ударен и добре обучен израелски отряд, който успява да унищожи над 11 от заподозрените като организатори и ръководители на акцията в Мюнхен – намират ги в най-различни точки на света.

Не знам защо, а може би съвсем логично, първото нещо, което ми изникна в съзнанието след кадрите от атентата в Бостън, беше точно споменът за олимпиадата в Мюнхен и филмът на Спилбърг. Тероризмът по принцип е грозна работа, но най-грозното лице на тероризма е, когато удря беззащитни и съвсем невинни хора и когато опорочава едни такива спортни прояви, които изначално носят идеята за единение.                

Колкото и справедлива кауза да си мислиш, че защитаващ, може ли да посегателстваш над хора, които са отишли там, за да сбъднат мечтата си или да покажат силата на волята си? Може ли да го направиш точно когато финишират най-слабите, хора с инвалидни колички?

Тероризмът няма красиви лица, но това е възможно най-грозното.