Нов поглед към класическата музика

Като дете никак не обичах класическата музика, защото предполагам, че тогава не съм могъл да я оценя подобаващо. Сега вече съм достатъчно зрял да мога да вникна в мелодия, дори когато не е придружена с текст. Не мога да кажа, че разбирам от този вид музика на някакво професионално ниво, но ми харесва да я слушам. Постепенно тя започна да израства в очите ми с годините, а когато се заслушам в такова произведение, веднага в главата ми изникват картини и истории, които умът ми сам измисля.

Като във всеки друг жанр, тук има огромно разнообразие от емоции, изразени не с текст, а само с ноти. Общото чувство се усеща, но ти сам може да измислиш история към него, а може просто да се заслушаш и да се отнесеш някъде в мислите си, без някой да ти „говори“ на фона музиката.

В последно време съм на вълна Йохан Щраус – син, неговите творби са живи и енергични, допадат ми. Поздравявам ви с едно негово произведение – валса „На хубавия син Дунав“.