Сезонни настроения

Пролет. В нас нещо се пробужда с раздвижването на цветовете в природата. От бели те става пъстроцветни, а настроението ни малко по малко се мести към положителните стойности в скалата в очакване на следващия сезон. Пролетта, като че ли е време за ново начало, тя слага старт на един нов цикъл, дава живот, руменина, надежда. Тя ни пробужда от дълбокия зимен сън и ни поднася разнообразие в пейзажа.

Лято. То ни тегли към живота с пълни сили, чувстваме се окрилени и способни на велики дела. Имаме свободата да бъдем някъде другаде не само в мислите си, но и физически. Там опознаваме нови светове, гребем с пълни шепи, попиваме и създаваме вечни спомени. Лятото ни носи щастие, това е. То идва след лъча надежда, за да открехне вратата към невиждана досега светлина.

Есен. Тя бавно отнема енергията ни, кара ни да се затворим не само в домовете си, но и в себе си. Сумрачните тонове наоколо сякаш са се пренесли върху нас. Погледът ни се премрежва, става ни тежко, приспива ни се, а капките тракат ли тракат по прозорците. Спомняме си лятото с усмивка и мислено се връщаме към него с надеждата то да ни стопли.

Зима. Навън е побеляло за една нощ, изненадващо. От небето се сипе красива чистота с причудливи форми, която ни носи ледено послание. Дъхът ни оставя видима следа какво всъщност се случва навън. Започваме да се увиваме многопластово, за да попречим на студа да нахлуе по-навътре, в сърцето. От нас е останало само едно лице, всичко друго е прикрито, крием се от нея, защото тя ни плаши с величието си.