След раздялата

Раздялата, дори за добро, никога не е приятна. Чувството, че си изоставен или губиш някого, който е бил важна част от живота ти, предизвиква душевна болка и за нея няма панацея. Но пък тя е част от израстването като личност и аз съм на мнение, че трябва да дадем воля на страданието си, за да преживеем катарзис и продължим напред.

Всяка раздяла има своя история. Погрешно е обаче да се заключава от това, че всяка раздяла трябва да има и своята ясно разпознаваема, назоваема и правдоподобна причина и за двете страни. Всеки ден, поради най-странните и нелепи мотиви, хората решават да се разделят. Класическото Нещо ми липсва, но не знам какво е също толкова добро или лошо като причина, колкото и Влюбих се в моя колежка от офиса.

Така че не измъчвайте себе си и бившите си партньори с безкрайни дискусии относно защо и как се е стигнало до това положение, ако причините на пръв поглед не са очевидни. Присъдата вече е постановена, мотивите за това не улесняват последствията за вас. Просто го приемете такова, каквото е. И решете да извлечете най-доброто от него.