Трети март – празник на българщината

Сигурно няма българин, който да не знае какво честваме на трети март. Това е единствения Национален празник, на който отбелязваме освобождението на България от османско владичество. Знакова дата в нашата история защото страната ни отново се появява, напълно легитимно, на картата на света след цели 500 години отсъствие.

Защо е важно да отбелязваме тази дата и да се гордеем със съществуването ѝ. Преди да отговоря на този въпрос, трябва да отбележа, че има много противници националният ни празник да се отбелязва именно на тази дата, защото на нея се е подписал Санстефанският мирен договор, благодарение на който страната ни е разделена на 5 части. И това е проблем за мнозина, така наречени, родолюбци.

Но бих обяснил защо според мен трябва да се празнува този ден. Всъщност няма никакво значение на коя дата ще се случва това. Да, 3 март е бил както и велик ден за нашата нова история, така и много тъжен, защото ни разкъсват, но всъщност, както и започнах в началото, България се появява отново на световната карта, след дълго отсъствие. Това е първата стъпка. Никой не е казал, че това ще бъде лесно, но е факт, че по един или друг начин сме направили крачката към висшата национална цел. С годините се доближаваме все по-близо до нея, но 3 март е началото.

Ето защо празникът е важен. Защото 500 години сме били потискани и мачкани като нация и въпреки това сме съумели да запазим езика си, традициите и стремежа си да бъдем отново свободни и независими. Това е сила, която в годините на новата ни история някъде се е загубила. Ако поне на 3 март се сещаме за нея ще бъде повече от чудесно.