За българската православна църква и за обществото

Подхванах аз “измите” в предните си материали. Ама ви предупредих още в началото, че ме дърпа философстването и философиите. Иначе хората с по-богат житейски опит казват, че в повечето думички, завършващи на –изъм, няма нищо хубаво – комунизъм, капитализъм, нихилизъм, атеизъм. Та като стигнах до атеизъм – да започна и с това, което ще е тема на днешния ми материал, и това, което ми даде повод за него. За никого не са тайна досегашните скандали в българската православна църква и новите, които се очакват, след смъртта на патриарх Максим между различните лобита, кой да заеме неговото място. А поводът за тия размишления е една скорошна моя среща с един свещеник. Попитах го има ли проблеми в Българската православна църква, борба за влияние, разпределение на сфери и интереси. И той ми отговори – и при нас е като при вас. Църквата е част от обществото и каквото е обществото, такава е и църквата.
Няма как нищо в обществото да не е наред – образование, култура, здравеопазване и т.н – пък в църквата нещата да са нормални. Няма как в обществото да няма господстващ морал, който да каже – ей, така не се прави, това не е редно, а пък в църквата да има. Може би затова днес сме изправени пред абсурда проблемите на българската църква да се решават в съда, може би затова днес сме свидетели на още по-големия абсурд българската православна църква да няма позиция по нито един от големите въпроси на съвремието, но да има позиция по отношение на Мадона например. Може би – ако историята ни не помнеше едни други времена и една друга църква.