Корупцията започва от нас
Както бях отбелязал преди няколко дни, смятам да пиша и за корупцията. Тази ужасяваща думичка, която мразим от сърце представлява всъщност много интересно, според мен, социално явление. Първо, всички го презираме, защото го смятаме за главен виновник за проблемите ни. Второ, всички прибягваме към него, когато смятаме, че сме прегрешили и не сме готови да понесем последствията от действията си.
Какъв е този двойствен стандарт не мога да разбера? Когато се отнася за другите сме способни да хулим и отричаме, но когато сме ние, използваме всякакви доводи и аргументи, за да извиним собственото си поведение. Накрая дори не се засрамваме. Нямаме срам нито когато сочим с пръст другите, нито когато сами извършваме корупционни действия. Най-големият пример допреди няколко годините винаги беше КАТ, а днес, макар да нямам много голям поглед там, защото скоро не са ми спирали по причина нарушение, не знам дали се е подобрило положение, пък и от приятелите ми слушам много различни версии. Освен това има много други поводи, които карат хората да подбутнат нещичко, та съответният административен орган да си затвори очите. Друг пример е плащане на билет, в градския транспорт в много малки градове. Пътникът се таксува, но без да получи съответния касов бон или билета, съответно.
Хора, така не се прави! А после викаме, крещим и протестираме пред народното събрание. Мисля, че проблемът корупция трябва да бъде изкоренен първо от собственото ни ежедневие и да възпитаваме у децата си честност и неподкупност. Едва тогава положението лека-полека ще започне да се подобрява.