Как да се справим с неспокойния ум? Част 2

Днес продължавам с темата от предишния път и още две стъпки за борба с неспокойния ум.

3-та стъпка. Организираността като навик.

Тази стъпка се съдържа и в навика да правим дневен план, защото един от факторите, които също ни причиняват много безпокойство, е чувството ни за безполезност или непродуктивност през целия ден. Тоест, когато в края на деня оставаме с впечатлението, че не сме свършили нищо.

Понякога се чувстваме много заети, но не и много продуктивни. Това може да се случи по две причини:

1. Правим неща, които не са приоритет за нас. Ако нямаме ясен план за деня, ние се поддаваме на разсейване във Facebook, WhatsApp, Instagram и прочие.

2. Нагърбваме се с повече, отколкото можем да се справим, което от своя страна още повече ни обезкуражава. Всъщност дори и да сме извършили много от задачите, които сме си планирали, ако не се справим с всички остава фактът, че все още имаме „висящи“ проблеми. Това ни кара да придаваме повече тежест на това, което не сме направили, отколкото на това, което вече сме свършили. Така кръгът от нещата, върху които се фокусирате, се разширява. Ето защо оставате с усещането за непродуктивност, което поражда неспокойствие.

В този случай един от начините за смекчаване е да се признае всяка свършена задача, като се зачеркне в плана за деня. Ще видите, че в края на деня ще възникне усещане, че всяка задраскана дейност е решен проблем, от което следва чувство за облекчение. А задачите, до които не сме стигнали? Остават за следващия ден.

4-та стъпка. Намаляване на очакванията.

В някои случаи – даже в повечето от тях – ние страдаме повече от очакванията, които сами сме си поставили, отколкото от възможните последици. Наличието на очаквания не е непременно лошо нещо, в края на краищата никога не трябва да губим желание за продуктивност и надежда, че ще успеем. Тази надежда обаче не трябва да се бърка с акта на чакане. Животът изисква движение. С други думи, никой не се храни, ако не дъвче. Ние обаче не можем постоянно да се притесняваме да искаме всичко за вчера. Всеки процес е постепенен, колкото и да сме нетърпеливи. В крайна сметка всяко постижение ще зависи от вашето движение и постоянство.